Никога не е късно да се учиш

„Никога не е късно да се учиш.“ – тази мисъл на римския реторик Квинтилиан срещна проекта и началото на учебната година.

И като за последен ден от лятната ваканция я перефразирахме „Никога не е късно да си намерим повод за празник“.

Тъкмо можахме да се убедим, че момичетата подготвят превъзходни сладки и пити,

и торта,

и че се справят страхотно с танците.

Но какъв празник би бил без подаръци!

И кой да предположи, че и те имат изненади. Обиците са уникални! Сърдечни благодарности! Много ни зарадвахте, момичета! ❤

Тези прекрасни бижута и сувенири са изработени от момичетата! Комплимент за сръчността, усета за красота и въображението!

ЧЕСТИТ ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН!

„Природна интелигентност без образование е като дърво без плодове.“ Теодор Рузвелт  (бивш президент на САЩ)

„Да се учиш и да живееш е едно и също.“ Николай Пирогов (руски лекар,  хирург, анатом, естествоизпитател и педагог)

„Да учим децата е необходимо, но трябва да разберем, че е много полезно и сами да се учим от децата.“ Максим Горки (руски писател)

„Знанието само по себе си е сила.“ Френсис Бейкън (английски философ, юрист, политик и писател)

„Най-добрите учители са децата.“ Майка Тереза

Я, какво си намерих :)

Спомняте ли си Бай Славе?

Той може лесно да бъде открит край старата хижа Безбог. Това беше дървената хижичка на самия бряг на Безбожкото езеро. Онази с незабравимото цедено кисело мляко със сладко от боровинки.

А Бай Славе търпеливо ми обясни, как да стигнем до вр. Безбог. Много полезна информация, като се има предвид, че изгубих цял час преди това в опити да „открия топлата вода“, т.е. да се ориентирам по картата в телефона. След час упорити усилия все пак бях успяла да я завъртя в правилната посока 😉

Та оказа се, че на страничката му има прекрасни снимки от езерото, хижата и върха. Ето:

А това зимно великолепие е заснето от вр. Безбог от Виктор Хадживасилев и ако е същият Виктор, когото познавам, няма да има нищо против, че показваме снимката му.

Разглежда ли Ви се още? Ето тук има снимки на безбожно красивото място от всички сезони:

БАЙ СЛАВЕ

Кърджалийските пирамиди

Кърджалийските пирамиди са скални образувания, разположени източно от град Кърджали. Пирамидите се намират на ридовете Каяджик и Чуката в Източните Родопи. Те са едни от най-посещаваните от туристи скални пирамиди в България. Формирали са се преди близо 40 милиона години, когато Източните Родопи са били дъно на море. Красивите скали са се образували от утаената вулканична пепел и скални късове и наподобяват човешки фигури, коне, птици, обелиски. Някои фигури са лесно рушими, защото са изградени от чисти туфи. За разлика от тях тези скали, в които има и метални примеси, са значително по-здрави.

Най-голям туристически интерес представлява скалната група Вкаменената сватба, която се намира близо до село Зимзелен. В тази група се намират фигури с височина до 10 метра, наподобяващи хора, животни и други. Тази група е разположена на площ от близо 50 декара. Интересна е легендата, която разказва за обичаите в древността – Когато тръгнела сватбата, всеки, който зърнел лицето на булката, се вкаменявал. Така при една сватба духнал вятър, отвял воала, скриващ лицето на булката, и всички сватбари били вкаменени на мига! Интерес представлява и това, че самите фигури не са едноцветни. Това се дължи на наличието на различни метални оксиди.

В кърджалийския регион се намира и друго интересно варовиково образувание – Каменните гъби. Образували са се преди милиони години, под въздействието на влагата и вятъра, който им е придал причудливи „гъбени“ форми, но с гигантски размери.

Кърджалийските пирамиди са обявени за природна забележителност през 1974 г.

Текстът и снимките са ни предоставени любезно от Венцислав Стайков, който пише увлекателно и публикува прекрасните снимки, които прави на много от забележителностите в Родопите. Ето Ви линк за пълния албум:

КАМЕННАТА СВАТБА

Докато тече подготовката за посещението на Перперикон …

да Ви извадя още нещо от „Куфара“. Встрани от темата, но се надявам да Ви хареса, да Ви размечтае и стимулира за нови идеи. А и да си изпълня обещанието към някои от Вас. 🙂

Накратко. Да видим що е то

ВИА ФЕРАТА

„Бъди победител – ти можеш“

Равносметката: Три дена – три планини.

Докосване до уникалната атмосфера на Банско и до заветите на Вапцаров, Яворов и Паисий.

Един изкачен връх в Пирин и един, на който изпратихме посланици.

Импровизирана игра – „Има ли мечка и с моето име?“ в парка за танцуващи мечки.

И сбогуване с планините от място, където трите красавици се срещат – Юндола.

Шест прекрасни слънчеви момичета, справили се достойно с предизвикателството!

И ние, възрастните, щастливи, че ги познаваме!

Нека Ви покажем:

Досетихте се, къде сме, нали?

Не пропуснахме да се възхитим и на местните традиции и заняти:

Да се поклоним пред паметниците на Яворов и Паисий:

А залезът в Добринище ни зареди с предчувствието за планина:

Лифтът – адреналинената емоция, която не беше проблем
дори и за най-малката ни участничка:

На брега на Безбожкото езеро – отправната точка за нашето предизвикателство в Пирин:

Тръгваме към връх Безбог (2645 м. н. в.):

„Фотосафарито“ за „прекрасности“ е включено в програмата:

Почти стигнахме върха:

УСПЯХМЕ!

А някои дори намериха сили да отскочат и до Голям Полежан,
четвъртия по височина връх в Пирин (2851 м. н. в.):

За да снимат оттам Безбог:

и една бъдеща цел – Поповото езеро:

И за да оставят стотинки от името на всички нас:

За съжаление не може да се остане безкрайно на върха.
Обратно към хижа Безбог:

Усещането за победители:

Ето ни и в парка за танцуващи мечки в Рила:

Грета ни „препита“ в автобуса и вече знаем,
с какво е знаменита Юндола:

Последна спирка преди дългото пътуване обратно към дома. Да помахаме за сбогом на трите красиви планини – Рила, Пирин и Родопите от мястото, където се срещат.

Нещо за „подгряване“ :)

Репортаж или „разказ в картинки“, публикуван от приятелски сайт.

Не е в Пирин, но се надявам също да Ви хареса. 🙂

ЦВЕТЯТА НА ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН

А сайта „Светът в куфар“ Ви го препоръчвам горещо. Е, при нас предстои да е в раница, но … подробности 😉 😉 😉

Предстоящо – докосване до красотата на Пирин

Пирин  е планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връх Вихрен (2914,3 м).

Ние ще започнем нашето приключение в Пирин от

Хижа Безбог – 2236 м. н. в. Хижата е нова, модерна и до нея може да се стигне с лифт.

Близо до хижата има много интересни места, които можем да посетим:

Поповото езеро, разположено на около 1,20 ч. от хижата, 2234 м. н. в. Най-голямото (с площ 123,6 дка) и най-дълбокото (29,5 м) пиринско езеро.

Връх Безбог (2645 м).

Връх Полежан (2851 м).

В Пирин могат да се открият уникални растения:

Както и да я наречете, все си е тя – и планинска роза, и алпийска роза, и пустинна роза, и Дебела Мара … Цъфнала е истинска прелест.

А това, както се досещате, е еделвайс. Намирането му е предизвикателство. Не расте на лесно достъпни места.

Байкушевата мура – един от най-ярките символи на Пирин. Не случайно туристите отделят време да се разходят по тесните планински пътеки над Банско за да достигнат едно от най-старите дървета в света. Тя е най-старото иглолистно дърво в България, на повече от 1300 години. Висока е около 26 метра, с диаметър 2,48 метра.

БЪДИ ПОБЕДИТЕЛ – ТИ МОЖЕШ!